Предстоящ мач:

Левски - Ботев

Предстоящ мач:

Левски - Ботев

Патрон

Христо Ботев (06.01.1848 – 02.06.1876)

В Коледната нощ на 1847 година (6 януари 1848 година по нов стил) в китното подбалканско градче Калофер се ражда гениалният поет и революционер Христо Ботев. Първородният син на даскал Ботьо Петков и неговата съпруга Иванка Ботева от малък растe закърмен с песните на майка си и разказите и за хайдушки подвизи, а под влиянието на своя баща придобива и жаждата за знания, които по-късно ще оформят неговия мироглед и ще го поведат по пътя му към безсмъртието.

През 1854 година семейството на Ботьо Петков заминава за Карлово, където известният учител е поканен да преподава, а малкият Христо в продължение на четири години учи в местното основно училище.

Завръщайки се в родния Калофер, Ботев продължава образованието си под ръководството на своя баща, а богатата училищна библиотека, в която той чете български и руски книги, разширява неговия кръгозор във време на робство и неправди.

Пет години по-късно, през 1863 година, Ботев завършва трикласното училище в Калофер и заминава като стипендиант за Одеса, където във Втора мъжка одеска гимназия продължава своето образование.

През следващите две години Христо чете и се повлиява от Пушкин, Лермантов, Некрасов и Шевченко, като възприема идеите на Чернишевски, Добролюбов и Писарев. Привлечен е и от практическата революционна дейност.

Есента на 1865 година води до изключването на Ботев от гимназията в Одеса, тъй като той губи интерес и спира да посещава учебните занятия.

На следващата година се записва студент в историко-филологическия факултет на Одеския университет, като през това време живее заедно с полски революционери. В края на 1866 година Ботев започва да учителства в бесарабското село Задунаевка.

1867 година преобръща живота на младия Христо завинаги. Завърнал се през януари в родния си Калофер поради тежко заболяване на своя баща, Ботев заема неговото място в местното училище, където започва да проповядва за бунт срещу турци и чорбаджии.

На 15 април редактираният от Петко Славейков цариградски вестник „Гайда“ публикува „Майце си“ – първото стихотворение на Христо Ботев, а по-малко от месец по-късно, на 11 май (празникът на Кирил и Методий), едва 20-годишен Ботев произнася пламенна реч, в която открито призовава към бунт срещу поробителите. Поради тази причина неговото оставане в родното му място става невъзможно и в началото на есента той напусна Калофер завинаги.

През октомври Ботев заминава за Румъния, където в рамките на няколко месеца първо преминава през Букурещ, където пише и писмото си до „Добродетелната дружина“, в което иска материална помощ, за да може да продължи образованието си в Русия, а през ноември се установява в Браила, където започва работа като словослагател при издавания от Димитър Паничков вестник „Дунавска зора“. През февруари следващата година именно там Ботев публикува своето стихотворение „Към брата си“.

През следващите няколко месеца Христо Ботев попада в среда на революционери и се сприятелява с дружината на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която през юни се прехвърля в България. Веднага след това Ботев се записва в четата на Желю войвода, но същата поради различни причини не успява да премине Дунав и се разпада. По същото време поетът пише и своето стихотворение „На прощаване“.

В началото на есента Ботев пристига в Букурещ като част от театралната трупа на Добри Войников, а по-късно постъпва и в Букурещкото медицинско училище, което скоро напуска. От негово писмо до Найден Геров научаваме, че причината за това е била липсата на средства, с които не е можел да осигури дори и физическото си оцеляване.

„Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен“ (писмо до Н. Геров).“Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния“ (писмо до И. Геров).


По ирония на съдбата именно недоимъкът е в основата на това Ботев и Левски да се срещнат и да прекарат заедно следващите няколко месеца в запустяла воденица край Букурещ. Как тези две най-ярки личности от българската история са се повлияли един от друг в мечтите си да видят България свободна е нещо, отнесено завинаги от ветровете, но от писмото, което Христо Ботев изпраща на своя приятел Киро Тулешков, научаваме както за беднотията, в която двамата са живели, така и за това колко силно впечатление му е направил Левски.

… Пиша ти приятелю, че аз останах тука (в Букурещ) с намерение да стана учител на българското училище, но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живея съвършено бедно; дрипите, които имам, се съдраха и мен ме е срам да изляза дене по улиците. Живея на самия край в Букурещ в една вятърничева воденица – заедно с моя съотечественик Васил Дякона.

За препитанието ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си утоложим гладът… Тия дни мисля да държа сказка в читалището „Братска любов“, но как ще се явя – не зная! При сичкото това критическо положение аз пак си не губя дързостта и си не изменявам честното слово…

Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …

Хр. Ботйов


През пролетта на 1869 година Ботев заминава за Александрия, където става учител, а няколко месеца по-късно се мести в Измаил, където също преподава до пролетта на 1871 година. През този период Ботев води много интензивен начин на живот. Започва да сътрудничи в революционния сатиричен вестник „Тъпан“, занимава се с незаконна революционна дейност, като подпомага пренасянето на революционна литература в Русия. През месец август 1870 година публикува във вестник „Свобода“ своите две стихотворения „Елегия“ и „Делба“ (последното е посветено на Любен Каравелов).

Следващите няколко месеца Ботев прекарва в Галац и Браила, като във втория се установява до пролетта на 1872 година. На 10 юни 1871 година излиза първият брой на ботевия вестник „Дума на българските емигранти“, но скоро след това поради тежко заболяване на поета същият спира да съществува. През есента на 1871 година Ботев издава статията „Причина за неуспеха на Българското книжовно дружество“, а малко по-късно участва и в неговото годишно общо събрание.

В началото на месец април 1872 година вестник „Свобода“ публикува стихотворението „Странник“, а малко по-късно през същия месец Ботев е арестуван за нелегална конспиративна дейност и е изпратен в затвора във Фокшан. Там той прекарва три месеца, като благодарение на застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов е освободен.

През юни Ботев заминава за Букурещ, където започва работа при Каравелов като печатар, а по-късно и като сътрудник на революционния орган.

В началото на 1873 година Ботев редактира дописки и пише в сатиричната рубрика на вестник „Свобода“. По същото време издава и своя превод „ Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете“.

На 1 май 1873 година Ботев издава своя първи сатиричен вестник „Будилник“. Поради липса на средства същият успява да излезе едва в 3 броя. В средата на август в преименувания на „Независимост“ вестник „Свобода“ Ботев обнародва стихотворението „Хаджи Димитър“, а в периода септември-ноември и своите произведения „В механата“, „Моята молитва“ и „Зададе се облак тъмен“.


През 1874 година Ботев се включва в редовете на организираното революционно движение, като продължава да помага на Каравелов в списването на печатния орган. На 20-21 август същата година се провежда общо събрание на БРЦК, в което поетът взима участие.

По същото време във вестник „Независимост“ са отпечатани и фейлетоните му „Послания от небето“ и „Длъжностите на писателите и журналистите“.

Следващите няколко месеца стават преломни в живота на Ботев. През септември започва работа като учител в българското училище в Букурещ, а месец по-късно вестник „Независимост“ прекратява своята дейност. През ноември Ботев решава да преустанови работата си в училището, насочвайки усилията си изцяло към революционната дейност.

На 8 декември 1874 година под редакцията на Христо Ботев започва да излиза новият орган на революционната партия – вестник „Знаме“. В края на месеца събранието на Централния революционен комитет натоварва Ботев и с организационни задачи.

В началото на март 1875 година между Ботев и Каравелов настава разрив и те прекратяват съвместната си работа. По същото време във вестник „Знаме“ поетът публикува фейлетона си „Политическа зима“ и издава преводите на „За славянското произхождение на дунавските българи“ и „Кремуцкий корд“.

През месец юли Христо Ботев свързва своя жизнен път с любимата си Венета Везирева.

На 12 август 1875 година общото събрание в Букурещ избира нов Революционен комитет, в който влиза и Ботев, като е начертана и новата цел – курс към всеобщо въстание в България. По решение на комитета Ботев заминава за Одеса, за да покани Филип Тотю за войвода на чета.

Месец по-късно е издадена и първата стихосбирка с Ботевата поезия „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“.

На 30 септември, поради несъгласие с останалите членове на БРЦК, Ботев подава своята оставка от комитета. По същото време той издава „Стенен календар за 1876 година“, в който е и последното му стихотворение „Обесването на Васил Левски“.


През ноември се създава Гюргевския централен комитет.

В началото на февруари 1876 година от писмо на Ботев до Тодор Пеев става ясно, че поетът вече е решил какъв ще бъде неговият път.

Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите“(из писмо до Тодор Пеев).

На 10 април 1876 година Христо Ботев, Георги Апостолов и Никола Обретенов взимат решение за организиране на чета, а само три дни по-късно се ражда и дъщерята на воеводата – Иванка Ботева.

На 20 април Ботев заминава за Русия, за да събере нужните средства, а в България избухва Априлското въстание.

На 1 май войводата се връща в Румъния, а четири дни по-късно издава първия брой на вестник „Нова България“, в който публикува съобщения за Априлското въстание.


През следващите няколко дни Ботев развива трескава дейност по организирането на четата, а на 13 май се сбогува със семейството си, без да каже къде отива, след което заминава за Гюргево.

Три дни по-късно от там, заедно със своите съратници, се качва на кораба „Радецки“, откъдето изпраща последните писма до жена си и своите съмишленици.

„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Христа
17 мая 1876
„Радецки“

„Радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва“ (из писмо до БРЦК)


На 17 май 1876 година Ботев заставя капитана на „Радецки“ да смени курса на кораба и да спре на българския бряг при Козлодуй. Войводата и над 200 смели българи целуват родната земя и поемат към Балкана, за да дадат своя живот за свободата на България.

На 18 май е първият сблъсък с турците край местността Милин камък.

На 19 май четата е при Веслец, където се готви за решително сражение. Ботев прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.

На 20 май (1 юни по нов стил) е и последният тежък бой. Вечерта след сражението куршум пронизва Христо Ботев в гърдите. Той оставя костите си до връх Камарата в Стара планина, за да поеме своя път към Безсмъртието.